вторник, 3 март 2015 г.

Мартенски празник 1 март 2015 година




































Покана





На 19 февруари  (3 март) 1878 г. в градчето Сан Стефано близо до Цариград Русия и Османската империя сключват прелиминарен (предварителен ) мирен договор. Според него се създава автономно трибутарно Княжество България, което да има своя войска и правителство. Предвижда се новата християнска държава да включва почти всички български земи: Южна Добруджа, Дунавска България, Северна Тракия и цяла Македония със значителен излаз на Бяло море. Според същия договор две български области са преотстъпени от Русия на съседни страни – Румъния получава Северна Добруджа в замяна на отнетата ѝ от Русия Южна Бесарбия, а Сърбия – Нишко и Лесковацко. Голяма част от Южна Тракия и Централните Родопи остават в Османската империя. Договорът предвижда двегодишна руска окупация на България и въвеждането на новото държавно управление под контрола на специален императорски комисар. Предвижда и пълна държавна независимост на Сърбия, Черна гора и Румъния. Санстефанският договор е подписан в нарушение на поетите от руска страна ангажименти към Австро–Унгария и Великобритания. Заплашена от международна изолация и лишена от ресурси за силова политика спрямо великите сили, Русия приема промяна  на предварителния договор.
Договорът, подписан в Сан Стефано е предварителен. Заинтересованите европейски държави, както и съседните страни също не са съгласни с перспективата за  една голяма държава в центъра на Балканския полуостров близка до Русия. През лятото на 1878 г. (13 юни – 13 юли) в Берлин се провежда конгрес, на който се вземат решения, свързани с бъдещето на Европа. На конгреса присъстват представители на Русия, Англия, Франция, Германия, Австро – Унгария, Италия и др. Договорът, който се подписва разкъсва България на няколко части. Създава се Княжество България, включващо земите на север от Стара  планина и Софийско, автономна област Източна Румелия на юг от Балкана, Северна Добружда е дадена на Румъния, Сърбия получава  Пиротско, Нишко и Враня, останалите български земи – Македония, Одринска и Беломорска Тракия се връщат на Османската империя. Споразумението на великите сили в Берлин е поредният им несправедлив диктат спрямо по-малки и и по-слаби страни. В същото време, макар и разпокъсващ българската национална общност на пет части с различен статут, Берлинският договор слага легитимен  край на Руско – турската война, завършила с един безспорно положителен резултат – възстановяване на българската държава.