Велики вторник е ден за поучения и последни нравствени
наставления: Иисус ни дава пример как да благотворим - не да даваме от излишъка
си за тази цел, а като бедната вдовица да отделим от последните си материални
средства. Този ден Църквата избира за поука - Притчата за десетте девици, която
Христос разказал на вярващи, за да им покаже, че трябва винаги да са готови да
срещнат Небесния Жених с целомъдрие, милостиня и готовност да вършим и други
добри дела, чийто символ е елеят, който си приготвили мъдрите девици.
В нощта срещу Велики вторник Господ Иисус Христос бил във
Витания и сутринта дошъл в Йерусалимския храм, където поучавал народа.
Първосвещениците и старейшините, като слушали Неговите притчи, разбирали, че
Той говори за тях, искали да го заловят, но и се бояли да Го нападнат открито,
защото хората Го почитали като Пророк.
В тази притча се говори за пет мъдри и пет неразумни девици,
а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти
светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в
тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език
"милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата
"полиелей", което означава "многомилостив". На празничната
утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея,
когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много
пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!
Мъдрите девици
имало девствено тяло с девствена душа, но освен това и милост велика по
отношение на по-слабите, към онези, които още не са се освободили от греха.
Неразумните строго спазвали целомъдрието телесно, но презрително, немилостиво
се отнасяли към по-слабите, високомерно ги осъждали и ги загърбвали с
презрение. "Праведниците са наречени неразумни - казваше свети Нил
Синайски, - защото преуспявайки в много трудното, дори невъзможно дело -
запазването на целомъдрието, те пренебрегнали малкото и лесното". А
пренебрегли са те милостта, съчувствието, прошката. Светилникът им е чист, но
празен и тъмен! Когато дойде смъртният час, земя ще покрие тялото, и душата ще
тръгне на път към вечното си отечество, а ще й свети и ще я поведе след себе си
елея на милостта. Който се окаже без такъв елей, него тъмнината ще го погълне!
Вратите отпред ще са в тъмнина! Как да се премине през тези страшни врати?
Душата трепери от страх, примира от сенките на призраците като в кошмарен сън.
Кой ще я помилва? Кой ще й протегне поне лъч светлина? Господ помилва, но само
милостивите, защото е казано: блажени милостивите, понеже те ще бъдат
помилвани. Онези, които са били милостиви към творенията, ще бъдат помилвани от
Твореца. Не е ли това наистина правилно и утешително? Да, но е и страшно - за
немилостивите!
В съседство до нас
живееше една стара мома. Казваха, че както е била в младостта си "честна
девойка", таква е останала и през целия си живот. Всичко това е прекрасно,
и можеше само да бъде похвалена, ако не беше злият й език. Ден след ден от
езика й се откъсваха отровни стрели по адрес на онези, които живееха в брак и
грешаха. От сутрин до вечер тя се хвалеше със своето целомъдрие и ругаеше
онези, които й се струваха отвратителни. Един свещеник в разговор за нея каза:
"Ако не знаете какво представлява неразумната девица от евангелската
притча, ето я, това е тя!" И действително, неразумността изглежда още
по-голяма, когато човек има само една добродетел, а други няма. Така на пътника
в нощта тъмнината му се струва още по-гъста, когато гледа само своето огънче, а
после обърне взор надясно или наляво. Мъдростта не е в едничката добродетел, а
в събраните всички добродетели. Казал е Премъдрият: мъдростта си строи дом
върху седем стълба. Мъдра е онази душа, която има седем добродетели.
Тази притча има и
още по-дълбок, духовен смисъл. Под петте неразумни девици се подразбират петте
безмълвни сетива. Който живее само с това, което вижда и чува, без да
контролира чувствата с разума си, той има неразумна душа. Когато смъртта спусне
завесата върху света на чувствата, такава душа ще остане в абсолютна тъмнина.
Под пет мъдри
девици се подразбират петте вътрешни органи на чувствата, които разумно управляват
външните чувства и властват над тях. Тези вътрешни органи на чувствата събират
светлина в продължение на целия живот на човека, светлината, която остава в
душата и свети и тогава, когато смъртта спусне завесата.
http://bg.wikipedia.org/
http://margaritta.dir.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар