Страстна седмица. Велика сряда

    Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.

Помазването във Витания

(Мат. 26:6:13)

       Срядата от Страстната седмица е ден на строг пост*. На този ден Църквата припомня за предателството на Юда и ни призовава към покаяние по примера на блудницата. На вечернята слушаме откъс от Евангелието на Матей, където е показана връзката между помазването, направено от грешницата, и решението на Юда да предаде своя Господ. Евангелският текст е по Матей, но песнопенията в завършек на неговия разказ са по описанието на Лука. Той отбелязва, че тази жена била известна грешница и описва как тя изтрила с косата си Христовите нозе (Лука 7:36-50).

       Блудницата използвала скъпо благовоние и това накарало апостолите да възнегодуват против нея, защото в техните очи подобна постъпка била истинско кощунство спрямо всеобщата бедност. Случвало се понякога учениците грешно да тълкуват думите на своя Господ и да придават твърде суров смисъл на Неговите разбирания, наблягайки само на отделни страни от Неговата мисъл. Иисус Христос ги порицал за това, а постъпката на жената приел с похвала: Той похвалил щедростта й, приел любовта й и още тогава й отредил място сред жените-мироносици, които са равноапостолни и първи свидетелки на Възкресението.

Евангелският разказ е вдъхновил една монахиня на име Касиана да напише във византийски стил поема, в която личи фино боравене с термините, разкрити във взаимно съпоствяне или чрез средствата на асоциативни образи (и дори чрез гръцки непълни рими), или чрез преки контрасти.

Господи, падналата в много грехове жена,

като усети Твоето Божество, си издигна до мироносица

и, като ридаеше, принесе Ти миро преди погребението.

Горко ми, казваше тя, защото живия в нощта на

невъздържаното блудство, мрачното и безлунно

силно влечение на греха!

Приеми потоците мои сълзи, Ти, Който чрез облаците

произвеждаш водата в морето.

Наклони се към моите сърдечни въздишки,

Ти, Който чрез неизказаното Твое снизхождение наведе небесата!

Дай да целуна и отрия с косите на главата си

Твоите пречисти нозе,

чийто шум Ева в рая по пладне като чу и, уплашена, се скри.

Кой ще изследва, Душеспасителю, Спасе мой,

множеството мои грехове и бездната на Твоите съдби?

Не презирай мене, Твоята рабиня, Ти,

Който имаш безмерна милост.

(Велика сряда, стиховен стихира, гл. 8)

       Да се спрем по-подробно на асоциативните образи и контрастите в този красив текст:

Сълзите на грешницата, този извор на покаяние, напомнят на водите, които Творецът събрал на едно място през третия ден от сътворението. Така покаянието става творческо дело, което всеки човек може да предложи на Бога.

   Поетесата използва израза “наклони се” – така тя ни показва връзката между себепонизяването, кеносиса на въплътения Бог и божествената милост, която Иисус Христос проявил, когато се отнесъл с благосклонност към блудницата и позволил да бъде облян от нейните сълзи.

Нозете Христови, които жената целунала, са същите нозе, накарали някога грешната Ева да избяга далеч от Бога. Това сравнение разкрива сълзите на блудницата като изкупление за греха на първата майка.

Касияна завършва своята поема с алюзията за свързаните помежду си бездни: бездната на човешкия грях и безграничната Божия любов.

http://www.pravoslavie.bg

    След  денят, посветен на притчи и беседи - Велики вторник, днес, на Великата сряда от Страстната седмица, Юда Искариотски уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника. Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат. След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдига чашата с червено вино и казва: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете." С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие.

Денят на Тайната вечеря според евангелист Иоан

      Сведенията, които евангелист Иоан дава за деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и за деня на Христовата смърт са ясни и определени. Според него Тайната вечеря била извършена един ден преди празника Пасха, т.е. на 13 нисан. Той нарича тази вечеря не "Пасха", както я наричат синоптиците, а само "вечеря" – "и във време на вечеря" (Иоан 13:2); "стана от вечерята" (Иоан 13:4). През същата нощ през която била извършена Тайната вечеря, Иисус Христос бил хванат в Гетсиманската градина, а на другия ден бил съден и разпънат на кръст. На три места в своето евангелие ап. Иоан съобщава, че този ден бил петък и то не обикновен, а петък в който била извършена иудейската пасхална вечеря и след който била велика събота – велик ден, тъй като била пръв ден на празника Безквасници. И така, според ев. Иоан Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст в петък – на 14 нисан, в който ден вечерта иудеите яли пасхалната вечеря. Тайната вечеря пък била извършена в четвъртък, на 13 нисан. Макар Тайната вечеря и да не била пасхална, тя обаче била извършена в някои отношения подобно на пасхална вечеря. Иисус Христос придал такова значение на Тайната вечеря за неговите ученици и последователи, каквато имала пасхалната вечеря за иудейския народ. На нея Той установил тайнството Евхаристия и провъзгласил настъпването на Новия Завет. "На Тайната вечеря бил придаден пасхален характер, но в действителност се е имало впредвид да се замести иудейския празник с друго тържество, имащо много по-дълбоко и възвишено значение" (Ф. В. Фарар).

       В равинската литература не се говори за измиване на нозе на пасхалната вечеря, а само за тройно измиване на ръцете. Предателят Иуда, който "взел една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите", отишъл в Гетсиманската градина с фенери, светила и с оръжия. Апостол Петър имал нож. Носенето на оръжия в събота и други празнични дни, според равинската литература било забранено. Ев. Иоан съобщава, че разбойникът Варава бил пуснат за празника Пасха (не на 15, а на 14 нисан).

Пилат предал Иисус Христос на иудеите, за да го разпънат на кръст. Те не са могли да го направят на празника Пасха (15 нисан), тъй като според равинската литература, не се разрешавало изпълняването на смъртни присъди в празнични дни. Те са могли да го направят на 14 нисан, тъй като през този ден в Иудея се работело до обяд.

В разказите на ев. Иоан за Тайната вечеря, за съденето и разпъването на Иисус Христос, няма нито следа за това, че в годината на Христовата смърт, празникът Пасха не се празнувал едновременно от всички.

Денят на Тайната вечеря според евангелистите-синоптици Матей, Марко и ЛукаД

        Синоптиците разказват за деня на Тайната вечеря в следните места на техните евангелия: Мт 26:17-19; Мр 14:12-17; Лк 22:7-16. За да изпъкнат по-ясно еднаквостите и различията в техните разкази, необходимо е те да се изложат в сравнителна таблица.

.... Смисълът на думите е: в предишния, предшестващия ден или в навечерието на празника Безквасници. Същия смисъл имат и думите в Лк 22:7: "и настана денят ( h¢hme¢ra) Безквасници". Тук думата hme¢ra е употребена не с обикновеното си значение "ден", а със значение "време": "и настана времето на Безквасници", т.е. 13 нисан.

Правилният превод на Мт 26:17 и Мр 14:12 е "в предишния ден (в навечерието)" на празника Безквасници (т.е. на 13 нисан). Преводът "в първия ден на празника Безквасници (т.е. на 14 нисан) не може да бъде считан за правилен нито граматически, нито исторически. Немислимо и недопустимо е да се счита 14 нисан за пръв ден на празника Безквасници, както въз основа на Свещеното Писание на Ветхия Завет, тъй и въз основа на на равинската и древно-иудейската литература.

         От гореизложените обяснения на местата у синоптиците се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а във връзка с него и относно деня на Христовата смърт, няма противоречия между тях и ев. Иоан. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря е била извършена на 13 нисан, един ден преди иудейската Пасха – пасхалната вечеря, а съденето и разпъването на Иисус Христос станало на 14 нисан, в който ден иудеите след като разпънали Христа, извършили своята пасхална вечеря.

И според синоптиците, както и според  ап. Иоан, денят, в който Иисус Христос бил съден и разпънат, бил петък. В този ден сутринта Синедрионът произвел официалния съд на Иисус Христос и взел решение за убиването Му. Такъв съд той не би могъл да произведе в събота на 15 нисан. Според равинската литература не са могли да бъдат разглеждани съдебни дела в празнични дни.

Денят на Тайната вечеря според  древнохристиянската литература

        Мнозина църковни писатели ясно и твърдо свидетелстват, че Иисус Христос в края на земната си проповед не бил извършвал пасхалната вечеря, че Тайната вечеря не била пасхална вечеря, че била извършена един ден преди тази вечеря – на 13 нисан, и че Иисус Христос бил разпънат на 14 нисан. Това са св. Иустин Мъченик, Клавдий Аполинарий, св. Ириней Лионски, Климент Александрийски, св. Иполит Римски, св. Атанасий Александрийски. В новозаветния апокриф "Евангелие на Петра" (ок. средата на II в.) се казва, че Пилат предал Иисус Христос на иудеите за разпъване на 14 нисан, в деня преди празника Безквасници. Във Вавилонския Талмуд се казва, че Иисус Христос бил наказан със смърт на 14 нисан.

В заключение

      От всичко изложено до тук се вижда, че по въпроса относно деня на Тайната вечеря, а също така и относно деня, в който Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст, няма противоречия между ев. Иоан, от една страна и евангелистите Матей, Марко и Лука, от друга страна. И според четиримата евангелисти Тайната вечеря била извършена на 13 нисан – четвъртък, а на следния ден – петък, Иисус Христос бил съден и разпънат на кръст.

Тайната вечеря не била пасхална вечеря, макар и да била извършена в някои отношения подобно на тази вечеря. Тя била специална вечеря, устроена по нареждането на Иисус Христос, на която Той придал религиозен характер: установил на нея тайнството Евхаристия и произнесъл прощалната си реч към учениците и първосвещеническата Си молитва. Значението на Тайната вечеря е голямо – на тази вечеря Иисус Христос отменил Ветхия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28).

Изготвил свещ. Траян Горанов, tg -@- mail.bg

http://www.pravoslavieto.com/